Държавата има нужда от свежи пари и банките чудесно знаят това.

Държавата има потребност от свежи пари и банките чудесно знаят това. Горе долу по този начин може да се опише обстановката на вътрешния пазар на държавни скъпи бумаги (ДЦК) в последните два месеца, в които бе стихотворец нов държавен дълг в размер на 2 милиарда лв. посредством продажба на облигации. Впрочем колкото повече Министерството на финансите прави аукциони за продажба на ДЦК, толкоз повече вложителите желаят по-висока рентабилност по тях. Затова към днешна дата тактиката на финансовото ведомство да разчита на повече, само че по-малки по размер продажби на облигации на вътрешния пазар, вместо да заложи на по-голяма еднократна емисия на интернационалните дългови пазари, наподобява финансово непечеливша и по-скоро съобразена с политическата обстановка в страната. 

 

Покачването на доходността по държавните облигации може да се изясни с две хипотези. Първата е скупчването на търгове за тяхната продажба и притъпяването на апетита на вложителите. А втората е по-слабото доверие в стопанската система и стабилността на фискалната рамка. 

В края на октомври, при следващата порция 500 млн. лева десетгодишни облигации, доходността скочи от 0.20% на 0.53% спрямо предходното предотваряне на същата емисия. Тенденцията се затвърди две седмици по-късно и при по-краткосрочните облигации - доходността по 5-годишните ДЦК се качи от минус 0.02% на 0.27 %. Тоест, в случай че преди два месеца

страната можеше да тегли гратис заеми

от вътрешния пазар, защото доходността бе негативна, в този момент финансовото министерство към този момент би трябвало да си заплаща за приемането на пресен запас. Другият любопитен миг е, че внезапното повишаване на доходността може да значи, че финансовият бранш и най-много банките, които обичайни изкупуват над 80% от препоръчаните бумаги, считат, че вероятностите пред стопанската система и бюджета се утежняват и заради това желаят по-голям приход, с цел да финансират страната, изкупувайки дълговите й бумаги.

По-лошите вероятности за държавния бюджет са поради планувания недостиг от 4.7 милиарда лева в края на годината. Това допуска, че с цел да бъде изпълнен Бюджет 2021 след неговата актуализация, до края на декември е належащо държавното управление да осъществя разноски за към 5 милиарда лева, защото към края на октомври бе регистриран остатък. В същото време обаче бе установен недостиг на месечна база в размер на 343 млн. лв.. С други думи, към този момент се вижда, че разноските стартират да изпреварват приходите. А и се допуска, че до края на 2021 година разходната част ще набъбне заради традиционно по-високите финансови разноски, харчовете при започване на зимния сезон, добавките от 120 лева към всички пенсии и финансирането на ограниченията против Ковид. 

На процедура всичко това оставя Министерството на финансите без доста поле за маневриране и ускорява упованията, че ще се теглят заеми до оторизации от бюджета таван, т.е. ще бъдат пуснати излъчвания за още 1.7 милиарда лв.. Тази нужда от

пресен запас за покриване на недостига

обуславя и решението на финансовото ведомство да приема поръчките на аукционите за ДЦК макар покачващата се рентабилност. 

През 2020 година обстановката бе друга и това разреши тогава да бъде спряна една от излъчванията 5-годишни книжа заради поисканите от вложителите по-високи цени. Сега, вместо да отхвърля поръчки за покупка на облигации, в търсене на по-изгодна рентабилност, страната се пробва да прояви еластичност. Това проличава от условия, които Министерството на финансите е задало за идния на 15 ноември аукцион, на който ще се търсят още 500 млн. лева нов дълг. За първи път през тази година ще бъдат препоръчани по-краткосрочни облигации - 3.5 годишни, вместо обичайните 5-годишни или 10-годишни. 

Както отбелязахме, повода да се вършат всички тези еквилибристики, а не да се отиде непосредствено към по-голяма дългова емисия на интернационалните пазари, е нажежената политическа конюнктура в страната. Изглежда разумно служебното държавно управление да раздроби поемането на дълг на голям брой по-малки и по-краткосрочни аукциони, с цел да не бъде атакувано от своите съперници, че

" натрупа милиардни задължения на гърба на идните генерации ".

Популистка тематика, която постоянно влиза в политическа приложимост. Доказателство е, че по нея в последно време интензивно се упражнява някогашният министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов.

Извън политиката следва да се каже, че към този момент няма нищо трагично в покачването на доходността по ДЦК - в годините обратно страната се е финансирала и при по-висока рентабилност, а бюджетът постоянно е издържал на заплащанията. Което обаче не значи, че не трябва да се обръща съответното внимание на тази наклонност. Например по-високата цена по облигациите на вътрешния пазар може да рефлектира, в случай че България реши да излезе на интернационалните дългови пазари през идната 2022-ра. Всъщност сходен ход може да се предвижда, защото, както " БАНКЕРЪ " нееднократно писа, предстоят падежиращи задължения през идващите две години от порядъка на 2.7 милиарда - 3.0 милиарда лева годишно, или близо 6 млрд. лв..

Това допуска страната да рефинансира падежиращите си дългове чрез продажбата на нови облигационни излъчвания. Твърде евентуално е да се прибегне точно към рефинансиране на излъчванията, емитирани от второто държавно управление на Бойко Борисов. Ще напомним, че по това време бяха издадени пет излъчвания на стойност 5.144 милиарда евро или към 10 милиарда лв.. Утешението към този момент е, че страната продължава да е измежду най-нискозадлъжнелите в Европейския съюз и въпреки че към момента не е оповестен Бюджет 2022, настройките на водещи финансисти са в него да не бъде заложен огромен недостиг, който да наложи в допълнение изтегляне на заеми.